Следващият човек в серията, в която те запознаваме с работните пространства на
различни творци, работещи в България, е Steven Guermeur. Роден през 1980 в Компиен,
Франция, Стивън има редица изложби и реализирани проекти зад гърба си. Работите му
са в няколко частни колекции по света (показва ми например снимката на Untitled
(Shatter), купена от Puff Daddy). Има и още нещо – в един свой видео-проект от 2009
Стивън разказва за утопично място, задвижвано от творци (artists-run-space), които
представят и подкрепят нови и утвърдени автори. Споменава мимоходом, че мястото
трябва да е в София, влиза в различни детайли и като резултат след няколко месеца е
реализирана 0GMS – галерия за съвременно изкуство, която се намира на ул. Любен
Каравелов 12. Другите двама собственици са Иван Мудов и Камен Стоянов.

Една от темите, които вълнуват най-много Стивън, е тази за разрушаването на рамките –
както в общ, така и в конкретен смисъл. Очевидно е посланието на работите му, в които
рамките се разрушават отвътре, от самата творба, или пък на снимките, които не се
побират в квадратния или правоъгълен формат и изискват изцяло ново пресъздаване на
пространството за презентация. Скулптурите от своя страна разрушават или променят
постаментите: в Sculpture for a 0 Budget Exhibition Гермур се концентрира върху
проблемите на младите творци, свързани с бюджета и транспортирането на работите им.
Премествайки фокуса от самата творба към бюджета за транспорт, Стивън изследва
възможностите за скулптура, която е много лека. Постаментът, на който обикновено не
обръщаме внимание, тук е основна част от скулптурата.

При срещата ни Стивън няколко пъти повтори, че най-важното нещо е да действаш, да
твориш, да спреш да се притесняваш за всичко останало, тъй като то идва след това – или
пък се нарежда само. Когато една галерия го моли да направи нещо, което може да бъде
продадено лесно, изборът е очевиден: трябва да нарисува платно. Тъй като обаче не се
чувства уверен в областта, вместо това той дава огромен плат на автотехник, с което го
моли да бърше ръцете си, изцапани с моторно масло.

Сериите Always something to see и My son can do it! задават с доза ирония няколко
реторични въпроса за съвременното изкуство.
Това, което ми стана любопитно при него е, че работното му пространство е много по-
различно от обичайното: тъй като постоянно пътува и живее поне на три места, няма как
да говорим за истинско студио. Зададох си въпроса как успява изобщо да работи, ако
началото на проекта, средата и края се случват в различни страни? Стивън намери
въпросите ми неочаквани и изненадващи, тъй като за него това е най-естественото
положение на нещата. Поисках да се срещна с него, докато работи, тъй че се видяхме в
един петъчен следобед, когато трябваше да изнася лекция пред няколко студента от
курса на Правдолюб Иванов в НХА.

Студиото: Аз съм джет сетър (човек, който пътува често и предимно за удоволствие,
бел.ред.) Живея във Франция, Виена и София и често пътувам до Карибите, Маями и
Брюксел. Постоянното движение е начин на живот за мен. Студиото ми е моят лаптоп, а
вдъхновието намирам, докато летя със самолет.
Процесът: Предварителното проучване при мен засяга най-вече плана за презентация на
творбата. Много неща могат да бъдат направени лесно на самото място, като например
инсталациите ми с хартия.
Ако става дума за скулптура, правя всичко възможно да изчисля детайлите точно.
Оставам на самото място необходимото време, докато се уверя, че накрая работата ще
изглежда добре.

образа, който създаваме за себе си, и за трудността да напуснеш уеб-кутията. Подготвям
много изображения, видео и интерактивни файлове.
Книгите: рядко чета романи, предпочитам съвременния танц, за да задвижи
въображението ми. Обожавам Carolyn Carlson, Keersmeeker и La Ribot.

Влиянията: имам голям респект към различни визуални артисти: Dan Perjovschi, Heimo
Zobernig, Thomas Zipp, Lee Ufan, Jonathan Monk. Боравят с различни изразни средства, но
всички имат истинско усещане за mise en scène.
Освен това: Стивън: Какво трябва да кажа тук?
-Просто кажи с какво се забавляваш, какво друго правиш, освен работата си?
-Ами аз винаги очаквам да се забавлявам именно с работата си! Думите « работа » и « хоби »
нямат истински смисъл за твореца.

Предстои: плановете ми за следващите месеци са да завърша проекта си, свързан със
социалните мрежи. Очаквам да е готов до края на септември. Можете да следите галерия
0gms във facebook за новини.